Интернет постепенно се превръща в най-важното средство за комуникация, както при взимането ни на решение за покупка, така и в процеса на покупка.

Последната анкета, която CeeVee.com проведе се опита, да определи и анализира въздействието, което рекламата има върху интернет потребителите и какво е тяхното отношение към онлайн рекламите като цяло. По отношение на онлайн рекламата, 18% твърдят, че са много като брой, 7% казват, че рекламата им въздейства положително и 18% от анкетираните споделят,че са склонни да кликнат върху тях. Вместо това обаче се оказва, че 16% от хората се информират, чрез търсене в мрежата, за предлагания продукт/услуга, 15% се информират дали да купят продукта или да използват услугата. Само 9% се осведомяват за дадения продукт/ услуга, чрез допитване до приятели и 3% си споделят с приятели събраната информация.

Интернет печели все повече и повече вниманието на потребителите. От всички медии посочени в анкетата, 34% от запитаните отговарят, че именно онлайн рекламата има най-голямо влияние въху тях, 44% са на мнение, че телевизията все още държи първенството, като медия номер едно за достигане до хората и само 8% от анкетираните посочват хартиените носители като брошури,вестници и списания като добър инструмент за таргетиране на дадена група хора.

Интересното в случая е, коя от всички медии има най-голям ефект върху крайното решение на потребителите – да купят продукта/ползват услугата или не? Телевизията с внушителните 29% се класира с най-голямо влияне при правенето на този избор. На следващо място със 23% се подрежда онлайн рекламата. На трето място с 12% от анкетират са дали отговор, че рекламата във вестник, списание или брошура би ги подтикнало съответно да купят продукта или да се доверят на услугата. Според други участници,външната реклама (билбордове) има влияние само 7% при избора им, а при радиото са дори още по-малко – 6%. Има и една група от хора (13%), които са дали своето мнение,че други нетрадиционни методи са по-ефективни при управлението на избора на потребителите.

Проучването е национално и е направено с помощта на кандидатите на страницата наCeeVee.com, месец Януари 2012 г. То отразява мнението само на потребителите на страницата на сайта и се отнася до различни теми свързани с работа, икономика и кариера.

В процеса на търсене и намиране на работа, интервюто е стъпка, която притеснява голяма част от кандидатите, независимо колко подготвени са те. Сред стандартните въпроси, които работодателите задават, има няколко, които затрудняват търсещите работа.

Последното проучване направено от CeeVee имаше за цел да идентифицира тези въпроси. Над 300 потребителя гласуваха, за това, кой въпрос намират за най-труден по време на интервю.

• 16% Кои са вашите слаби страни?
• 16% Разкажете нещо повече за себе си?
• 6% Защо напуснахте последното си работно място?
• 23% Какви са очакванията ви за заплащане?
• 10% Какви са вашите цели в дългосрочен план?
• 29% Нито един от посочените.

Нашият съвет, е че дори да ви е трудно да назовете три силни / слаби страни и с това да постигнете оптимален отговор, този въпрос не трябва да се избягва. Отговорите ви трябва да бъдат формулирани така, че да подчертаят силните ви страни, като намалят тежестта на слабостите, и ги превърнат в силни, мотивирани от примери, ситуации, които са от значение за въпросната работа.

Ето как са отговорили потребителите за техните силни и слаби страни.

Какви са вашите слабости?

• 26% Липса на самочувствие
• 7% Настойчивост
• 9% Прекален инат
• 13% Липса на опит
• 5% Не бих сменил населеното място
• 17% Липса на подходящо образование
• 15% Годините
• 8% Никое от изброените

Какви са силните ви страни?

• 7% Годините
• 13% Постоянство
• 17% Амбиция
• 13% Точност
• 5% Образование
• 37% Опит
• 4% Космополитност
• 4% Никое от изброените

“Липсата на самочувствие” (69%) и “Опит” (62%) са характерни за анкетираните жени. А преобладаващите отговори при мъжете са “Амбиция” (55%) и “Възраст” (70%).

За съжаление повечето кандидати не дават отговор, които покрива очакванията на работодателя. Причините за това са разнообразни и всеки кандидат трябва да знае, че е важно да подготви част от своите отговори, преди интервюто, за да може да постигне своята цел: да получи работата.

Проучването е проведено в национален мащаб на страницата на CeeVee, между 15 декември 2011 – 10 януари 2012. Това е част от серия анкети, които CeeVee публикува и иска мнението на потребителите върху тях. Темите са разнообразни и са както икономически, така и свързани с вашата работата и кариера. Тези анкети не са научни и отразява единствено мненията на потребителите.

Модерната социология и политология не са достигнали до единна дефиниция за „социален капитал“. За най адекватно определение е прието това на френския антрополог–Пиер Бурдъо; “ Сборът от действителни или потенциални ресурси, които са свързани с притежанието на трайна мрежа от повече или по-малко институционализирани отношения на опознаване и взаимно доверие“.

Двуяко е използването използването на икономическия термин капитал тъй като той може да се измери и винаги може да се намери парично изражение. Въпреки това аналогията с икономическата форма на капитал не е случайна, тъй като те имат сходства, но и значителни разминавания, които лесно ги диференцират един от друг. За разлика от икономическия капитал, социалният не може да бъде измерен с математическо пресмятане и изследване, по скоро може да се разгледа, като двуполюсна крайност, дали се използва или не.

Активно в нашето общество започна да се говори за социален капитал след появата на интернет базираните мрежите за комуникация т.е груповото споделяне стана модерно. Ограничаването на дефиницията „социален капитал“ само до модерните форми на свъзване посредством интернет и споделянето на общи интереси и доверие е разглеждане на последните двадесет години. Развитието на обществото и създаване на общополезни форми на общуване и споделяне в най-развитата си форма достига при формирането на демократично общество, което се саморегулира посредством норми, защитаващи интересите на най-малката конструктивна единица – човекът. Натрупването му е процес започнал при появата на гражданското общество и организирането на групи, където се организират системи на управление и сфери на влияние. Създаването на тези кръгове от хора довежда до йерархическа структура и обособяване на по-влиятелни групи от други. Демократическата форма на управление и свобода на избора налагат тази създадена семантична мрежа да се наблюдава и моделира спрямо развитието й. Социалният капитал е двуполюсно явление; създава се от индивидите, за да служи на групите, но същевременно служи на отделните учасници да извличат еднолична полза от групите.

Двупосочното разпределение на интереса към управлението на социалният капитал поставя въпросите как и кой? Как се избира кой да има влияние? Всеки човек е част от социалният капитал, но също така има своя собствена социална „стойност“ и как ще бъде оценен от останалите участници е въпрос на обективни и субективни особености на индивида. Както останалите форми на капитал социалният не е достъпен за всички, бариерите за вход са толкова повече, колкото по-висока е обществената значимост на общността. Такива общности са професионалните, инвестиционните, културните и др. в тези специализирани групи капитала се формира от доказали се индивиди, което покачва стойността на групата. Лидерите избрани от членовете са официални представители, които на микро ниво управляват процеси свързани с общо национално значими процеси. Процесите вътре в една организация която „пази“ стойността на социалният си капитал са недостъпни за „аутсайдерите“, единственият регулатор е създателят на социалният капитал – гражданското общество.

Гражданското общество получи поле за директна изява била тя анонимна или не, чрез социалните мрежи. Социалната мрежа се състои от n броя агенти, които са пряко или косвено свързани един с друг. В мрежата разстоянието между двама агенти се измерва като се проследи най-кратката верига, която свързва двамата агенти. Приятелите са участници, който имат най-кратката верига, непреките познати имат по-дълга такава. Ако сравним социалните мрежи от всекидневието ни и тези от интернет пространството, те не се различават по нищо освен по скоростта с която достигаме до най-много близки и не толкова близки хора. Ускоряването на процесите е една от целите на модерният човек, който все по-често отбелязва недостига на време в ежедневието си. По бързото споделяне и оценка водят до по-бързо формиране на общественото мнение по даден въпрос, в този смизъл социалния капитал се натрупва по-бързо. Дали стойността му е по-висока, не може да се определи. Едно е сигурно че модерните социални мрежи раждат качеството в голямото количеството обменена информация.

Пряко измерими са резултатите от бързата комуникация между членовете на дадена група: бунтовете във Северна Африка бяха организирани през мрежи за споделяне, успешни практики достигат до всички заинтересовани, мнението на индивида е все пак споделено. Колко хора ще реагират е може би стойността на вашият социален капитал.